Постинг
01.04.2007 10:12 -
Вяра
Автор: lotus
Категория: Изкуство
Прочетен: 941 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2007 11:39
Прочетен: 941 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 02.04.2007 11:39
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди се
гледаме строго
и боря се с него
до колкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив ! -
Дори да умирам
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам !
Аз пак ще обичам !
Да кажем, сега ми окачат
въжето:
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш ?"
Веднага ще кресна:
"Свалете !
Свалете !
По-скоро свалете
въжето, злодеи !"
За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но ето да кажем,
вий вземете, колко ? -
пшеничено зърно
от моята вяра,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка,
като ранена
в сърдцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава ? -
миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно
и още по-право -
миг слег грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър ?
А как ще щурмувате, моля ?
С куршуми ?
Не! Неуместно!
Ресто ! - Не струва ! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити !
няма отгрити !
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди се
гледаме строго
и боря се с него
до колкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив ! -
Дори да умирам
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам !
Аз пак ще обичам !
Да кажем, сега ми окачат
въжето:
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш ?"
Веднага ще кресна:
"Свалете !
Свалете !
По-скоро свалете
въжето, злодеи !"
За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но ето да кажем,
вий вземете, колко ? -
пшеничено зърно
от моята вяра,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка,
като ранена
в сърдцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава ? -
миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно
и още по-право -
миг слег грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър ?
А как ще щурмувате, моля ?
С куршуми ?
Не! Неуместно!
Ресто ! - Не струва ! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити !
няма отгрити !
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
