І


Изправени на синура на две епохи - едната залязваща, а другата възходяща мнозина от нас все още недоумяват и немогат да намерят своя път. Издъхващият плутократски ред на либералната демокрация все още ги държи здраво в мрежите на миналото, с което са свързани по навик, може би, и интереси, а динамичният възход на национал-социализма с големите постижения във всички области на живота, науката и общественото устройство, ги плаши и прави бездейни мълчаливци или активни отрицатели. Дълбоките промени, които войната ни наложи, също така дават своето отражение. Те задълбочават тази криза, подплатена още от усилията на чуждите пропаганди да ни видят в пълно духовно разложение. В един момент, когато най-много се нуждаем от единство и сцепление, ние неможем повече да броим и гоним звездите, нито пък да рушим онова, което притежаваме с цената на толкова много кръвни и материални жертви, понасяни от нас и нашите съюзници в миналото и понастоящем. ГРАДЕЖ И САМО ГРАДЕЖ - ЕТО ПОВИКА НА ДНЕШНОТО ВРЕМЕ! На тоя повик сме длъжни да се отзовем всички, ако искаме да вървим напред с възходящите нации, като сторонници на новият ред в света, от когото единствено можем да очакваме светли бъднини за народа и държавата. Нека не си правим илюзии, че ще можем да избегнем този исторически дълг, налаган не само от условията на международния живот, но и от жизнените интереси на изграждаща се обединена България. С добро или насила, тя ще върви по определен път на всестранното си благополучие, решена на всичко.

Друг път няма.

Другото е смърт.


ІІ


Кратък исторически анализ. В своята история, българската нация е преживяла много сътресения и борби. Към стремежа да се постигне по-голямо териториално разширение, или по-право, да зкръгли жизненото си пространство, съпътствувано от чести кръвопролитни войни срещу външните врагове, трябва да прибавим и усилията й за пълно единство, също така нелишено от вътрешни междуособици и ежби. Териториалното, духовно и политическо съзряване на нацията ни, с оглед на цялостното й обединение, като предпоставка за възникавне на условията, при които тя ще може да разгърне творческите сили за един по-добър национален и социален живот - ето в едри черти пружините на нашата история. В същност, това са основните пружини въобще, на човешката история, обуславяна от времето, мястот и расата. ЗА РАЗЛИКА, ОБАЧЕ, ОТ МНОГО ПАРАЗИТНИ НАЦИИ, КОИТО СА ГЛЕДАЛИ ДА ПОСТИГНАТ ТАЗИ ЦЕЛ ЗА СМЕТКА НА ДРУГИТЕ, КАТО АНГЛИЯ, НАПРИМЕР, БЪЛГАРСКАТА МОЖЕ ДА СЕ ПОХВАЛИ С ТОВА ПРЕДИМСТВО, ЧЕ ВИНАГИ СЕ Е БОРИЛА ЗА СВОЕТО И НИКОГА НЕ Е ПОЖЕЛАВАЛА ЧУЖДОТО. Ханове, князе, царе и воеводи, неизброимо число войскари, идващи от недрата на народа, са ставали жертва на този идеал, в името на който България се е закрепвала и въздигала, отстоявайки на всички външни натиски за дележ и погубване. Това са, така да ги наречем, обективните препятствия. Увеличенията на хановете пък и царете, борбите за надмощие измежду отделните претенденти за престола, егоизма на болярите и съревнуванията им за власт, и редица още недъзи от вътрешен характер, представлявали субективните препятствия. Стремежът към единство и творчество е бил ръзбиван от покока на разединението, племенните търкания, проявявани особено в първите векове на националното ни обособяване, външните вмешателства на чуждите държави, религиозните, политическите и социалните движения, които са внасяли големи противоречия в обществения и държавен живот и давали своето отражение върху цялостното ни равитие. ТАКА ВЪНШНИТЕ И ВЪТРЕШНИТЕ УСЛОВИЯ, ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ, СА ОПРЕДЕЛЯЛИ СЪДЪРЖНИЕТО НА ИЗЖИВЯВАНИТЕ ЕПОХИ И СЪОТВЕТНО ТОВА СА СЕ ПОЛУЧАВАЛИ ЕДНИ И ДРУГИ РЕЗУЛТАТИ - ДОБРИ ИЛИ ЛОШИ ЗА НАЦИЯТА. Тази причинна връзка, макар и осъзнавана от всички, никога не е била съвладявана до степен да бъда сачетана по такъв начин, че при неблагоприятни условия да даве възможното "полезно", а при благоприятни - възможното "най-полезно" за държава и народ. Винаги е съществувала известна дисхармония между външните и вътрешните условия. Това е, може би, най-голямото нещастие, с рядки изключения, повтаряно неизменно във всички периоди на българската история.
Придобивките на оръжието и завоеванията са били посрещани от вътрешни раздори и несъглания, а вътрешното единство и разцвет от външни удари и поражения. Златният век при Симеона, например, е криел провалата на Петра, а единството при Фердинанда разбито пред цариградските стени. На разширение територията на българското царство е липсвало съответствуващото вътрешно устройство.

Кимов, В.Х., "Къмъ обединение и творчество", Печатница, цинкография и книговезница "Българско дело", Скопие, 1942.

Ще го довърша в продължение на няколко дни...